Тематичен немско-български речник: поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания

Поговорките, пословиците, еднокуплетните стихотворения и народните мъдрости спадат към малките фолклорни жанрове. Те съдържат, както е известно, натрупания през вековете опит на народите, тяхната историческа съдба и житейска философия, най-чистия им стремеж към съвършенство и добродетелност. По форма те са съвсем кратки, но подчертано образни и изразителни. Във всеки език те се явяват като синтез на цялата натрупана народна мъдрост, която в бъдеще никога няма да изгуби от стойността си. Тъкмо обратното - тя все повече ще нараства през годините. Това важи най-вече за хората, които ги познават и са в състояние правилно да ги тълкуват и ако е необходимо, адекватно в точния момент да ги цитират. Това приложение на поговорките и пословиците в точното време на точното място е действително едно голямо умение, което малко от нас притежават. Често ние се страхуваме да ги цитираме или се въздържаме, за да не прозвучим твърде старомодно. Тук обаче не може да става въпрос за мода, макар че езиковият изказ се променя осезаемо с времето. Този естествен процес на езикова промяна не може да се спре. Могат обаче да се съхранят тези кратки, но ценни житейски мъдрости, защото случаят и възникналата ситуация по съвсем естествен път предизвикват цитирането им. И това се случва толкова спонтанно и непринудено, че е само още едно доказателство за неделимостта им от езика. Те се употребяват предимно в разговорната реч, правейки я по-жива и изразителна. На тях се дължи разнообразието и раздвижеността ѝ, те я обогатяват неимоверно и затова ще са все така ценни, а хората трябва да се научат да ги ценят по достойнство и да добавят към това безценно национално богатство и своя принос.